информационни ресурси за бизнеса
новини |  анализи |  позиция |  интервю |  полезно
Infoweek
анализи
Експерти: Сивият сектор у нас бележи пореден ръст
От: InfoWeek, анализи
Справянето с проблема не е в “дневния ред” на държавата
13:35 7-09-2011
От 2009 г. сивият сектор у нас отново бележи ръст, след като през 2005-2006 г. е намалял, а през следващите две години - 2007 и 2008, се е задържал на сравнително непроменени нива. 

Проблеми в тази област са породени от функционирането на институциите - силни или прекалено слаби регулации, ниска ефективност на контролните, разследващите и съдебните институции, тромави и отнемащи време и човешки ресурс процедури по лицензирането на икономическите дейности, неефективни (в това число, поради честите промени в тях) социални системи. От друга страна, смущава преобладаващият в страната общ фон на висока толерантност и търпимост към сивите практики. Усещането за безнаказаност, особено засилено в годините на прехода, и ниският риск от разкриваемост на нарушенията се сочат като допълнителни сериозни „мотиватори” за преминаването в зоната на здрача.

Изводите са от изпълнявания от Асоциацията на индустриалния капитал в България проект „Ограничаване и превенция на неформалната икономика”, в партньорство с КНСБ. 

„Показателно е, че в повечето случаи укорите се адресират директно към държавата и институциите – най-вече, заради сложната, противоречива и често променяща се законодателна среда, заради ниско компетентната и немотивирана за ефикасна работа държавна администрация и заради това, че Темида не е еднакво строга към всички икономически играчи. Достатъчно често се говори и за това, че упоритото присъствие на сивите практики в икономиката на страната се дължи на неефикасните управленски подходи за справяне с проблематиката. Основният аргумент в тази посока е, че въпреки многобройните мерки за ограничаване на сивия сектор, предприети през последните години, сенчестата икономика продължава да присъства видимо в икономическия живот“, коментира доц. д-р Емилия Ченгелова, ключов експерт-социолог в проекта. 

Диагностиката, ограничаването и превенцията на сенчестата икономика в страната са свързани с преодоляването на сериозни предизвикателства, уточнява тя.

Налице е изключително 

висока толерантност и търпимост към сивите практики

Хората са силно разколебани в своите оценки и мнения за сивата икономика. От една страна, осъзнават нелегитимния характер на сивите практики и щетите, които се нанасят върху изрядните работодатели. В същото време, ниският жизнен стандарт и липсата на доверие в държавните институции принуждават около една трета от работещите да приемат (понякога мълчаливо, а друг път активно) участието в сивите практики като компенсационен механизъм за недостатъците в преразпределителните механизми на държавата. Поради тези причини е изключително висока и готовността на хората да работят „на сиво”, обяснява Емилия Чакалова. 

В условията на икономическа криза, 

дефицитът в доверието към държавните институции 

играе ролята на фактор за прибягване до сиви практики, допълва тя. Налице са сериозни промени в нагласите на бизнеса за легитимност в стопанските действия. Работодателите приемат ниската ефективност и слабата компетентност на контролните, съдебните и разследващите органи като даденост, поради което създават компенсационни механизми с цел бързото и ефективно решаване на възникващите проблеми. Сенчестите практики са един от възможните варианти за излизането от трудни ситуации, създадени от законовата среда или от мудно функциониращата държавна администрация, убедени са експертите на АИКБ.

Обществото и работодателите от своя страна 

оценяват критично усилията на държавата 

да овладее сивия сектор. 39,6 % от работодателите и 31,7 % от работниците/служителите считат, че през годините на прехода са правени отделни усилия в тази посока, но липсва цялостна политика за ограничаване на сивия сектор. Според 27,4 % от работодателите и 25,5 % от работниците/служителите овладяването на сивия сектор никога не е било в “дневния ред” на държавата, а 14,2 % от работодателите и 12,1 % от работниците/служителите считат, че по-скоро се провеждат мерки за мълчалива подкрепа на сивия сектор.

Сложната, противоречива и често променяща се законодателна среда 

създава обстановка на несигурност и нестабилност, твърди Емилия Чакалова, на база проучванията в рамките на проекта. Работодателите са убедени, че съществуването на сивата икономика е обвързано във висока степен със законодателни пропуски и несъвършенства. Затова, макар да са наясно, че прибягването до сиви практики е нарушение на законодателството, когато са изправени пред дилемата „легитимност или оцеляване”, около една трета от работодателите предпочитат варианта да поемат известни рискове по отношение на данъчното, трудовото и осигурителното законодателство, уточнява тя. 

Естествената нагласа на бизнеса е да търси икономическа рационалност в своето поведение. Затова всяка регулация, която го тласка в обратна посока, автоматично става предмет на преосмисляне и заобикаляне. Голяма част от сивите практики в икономиката възникват като следствие от съществуващи конфликти между правно нормативната среда и мотивите на работодателите за икономически рационално поведение. Колкото повече, по-тежки и икономически неизгодни за изпълнение са регулациите, толкова по-силна е тенденцията за тяхното нарушаване.

В тази посока 

основното предизвикателство пред държавата 

е да оптимизира своите политики, за да създаде предпоставки и условия за благоприятна бизнес среда. Колкото по-бързо държавата успее да си върне образа на добър стопанин, стимулиращ изрядните и санкциониращ нарушителите, толкова по-бързо може да се очаква да настъпят промени в поведението на стопанските субекти в посока изваждане на бизнеса на светло, твърди Емилия Чакалова. Вероятно едно от най-големите предизвикателства пред държавата е да гарантира постигането на оптимален баланс между санкциониране на нарушителите и стимулиране на изрядните, заключава тя.

Обществото осъзнава високата социална цена на работата в сивия икономически сектор, но въпреки това в условия на криза е готово да отиде на сериозни компромиси, сочат още данните от проучването в рамките на проекта. И макар че 33,2% от българите сериозно са свикнали с присъствието на сивия сектор в икономиката на страната, две трети от населението възприема сивия сектор като на нежелателен, незаконен елемент от икономиката на страната, който трябва да бъде редуциран и ограничен до възможния минимум.

Ограничаването на сивите практики изисква политическа воля и интегрирани действия, мобилизиране усилията на цялото общество и държавните институции, заключава Емилия Чакалова. Само по себе си, това е твърде сериозно предизвикателство пред политическата система на страната, смята тя.
Присъедини се и сподели: Facebook Twitter RSS Изпрати
Статистика:
Причини за ръста на сенчестата икономика:
Най-ново от анализи
Gartner: Топ 10 стратегически технологични тенденции за 2014
11:41 21-05-2014
Gartner: Топ 10 стратегически технологични тенденции за 2014
Настъпва епохата на личния облак
Всеки исландец получи безплатно дигитална валута
14:28 26-03-2014
Всеки исландец получи безплатно дигитална валута
Ауроракойните са третата най-популярна криптовалута в света
E-система за събиране на публични вземания стартира в НАП
11:36 16-12-2013
E-система за събиране на публични вземания стартира в НАП
Редуцира времето за подготовка на отчети от 1 месец на 1 час
  Най-четено от анализи
11:41 21-05-2014 Gartner: Топ 10 стратегически технологични тенденции за 2014
11:36 16-12-2013 E-система за събиране на публични вземания стартира в НАП
14:28 26-03-2014 Всеки исландец получи безплатно дигитална валута
11:21 16-12-2013 Как компютингът в облака ще промени бъдещето на ERP?
11:10 16-12-2013 Как ще изглежда CRM през 2015 г.?