|
|
|
|
|
Между 11 и 25% е сивият сектор в ИТ бранша. Това е мнението 42,8% от работодателите в ИТ бранша. Данните са от проучване за дела на сивата икономика у нас, озаглавено „Сивата икономика – браншови разрез”, проведено от Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Всеки четвърти от работодателите от бранша обаче смята, че сивото в бранша не надхвъря 10%. Различията в оценките на работодателите от бранша за нивата сивите практики в дейността на фирмите от бранша са напълно логични, обясняват от АИКБ. Работодателите се сблъскват с различни реалности и всеки в различна степен търпи ударите на сивия сектор. По-същественото в случая е това, че като цяло работодателите от бранша се обединяват около мнението, че сивите сред тях са в границите между 10 и 25%, което дори в европейски мащаб е едно от средните нива на неспазване на правилата.
Работодателите в бранша оценяват сивата икономика в ИТ на по-ниски нива, отколкото в икономиката на страната като цяло. За сравнение ИТ работодателите оценяват сивата икономика в национален мащаб в рамките на 20-30%.
Една от причините, обясняващи сивата икономика в ИТ у нас е фактът, че крайните продукти на бранша са
насочени към физическите лица
От гледна точка на рисковете за сиви практики това е основание за повишено внимание, алармират експертите. “Когато крайните потребители са физически лица, това създава “по-благоприятни” условия за такива сиви практики като нефактуриране на реалните продажби, неиздаване на финансови документи за предоставени услуги и продажби на дъмпингови цени”, обясняват от АИКБ. Като краен резултат предоставянето на услуги и стоки за физически лица “облагодателства” работещите в бранша фирми, като им дава реални възможности да не изваждат “на светло” реалните си обороти и впоследствие да плащат по-ниски данъци. Въпрос на фирмена политика и морал е работодателят да реши дали ще остане изряден спрямо държавата или ще бъде изкушен от предоставящите му се ситуации за по-висока рентабилност, срещу компромиси със законодателството, коментират от асоциацията.
Работодателите от бранша асоциират сивата икономика преимуществено с
неплащането в пълен размер на дължимите данъци
(59.3 %), неплащането на пълния размер на социалните и здравните осигуровки (51,0 %), нефактурирането на продажбите на крайните стоки или услуги (30,4%) и неспазването на данъчните разпоредби (27,6%), сочи още проучването. Към тези традиционни сиви практики, принципно характерни за всички браншове, работодателите от бранш информационни технологии добавят нелоялната конкуренция (36,7%), която заедно с практиката за копиране на изделия(26,4%) се припознава от тях като един от най-сериозните проблеми на изрядните работодатели от бранша. Работодатели от бранша обръщат сериозно внимание върху нелоялната конкуренция като една от типичните и крайно опасни сиви практики в бранша.
Положителна тенденция е
намаляването на дела на сивата икономика в ИТ бранша
с годините. През 2010 г. сивият сектор в бранша е намалял почти два пъти в сравнение с 2000 г., сочат данните на АИКБ. “Ако по мнението на 18,3% от работодателите през 2000 г. сенчестите практики в бранша са били между 25 и 50%, то десет години по-късно сивите практики се оценяват преимуществено в диапазона 11-25%”, обясняват от там. В същото време, ако за 2000 г. 9,2% от работодателите са посочили ниво на сивия сектор в бранша над 75%, то през 2010 г. само 2,0% от работодателите са склонни да оценяват нивото на сивото в бранша на такива екстремни стойности като 75% и повече. “Така ако се опитаме да видим сивотата на бранш информационни технологии през очите на работодателите от бранша, би следвало да сме оптимистично настроени – налице е положителна тенденция на ограничаване на сивите практики в бранш и свиването им до “поносими” граници”, коментират от АИКБ.
Основните причини за работа в зоната на сивата икономика са нежеланието да се заплащат реално дължимите данъци (74,6%), стремежът да се съкратят разходите за труд (66,3%) и желанието да се генерират свободни парични потоци (43,6%), смятат работодателите от бранш информационни технологии. Немалък е делът (24,5%) на тези работодатели, според които една от сериозните причини за посивяването на фирми в бранша е нелоялността на големите играчи към по-малките фирми и липсата на законови облекчения за новообразуваните и малките фирми.
Относно възможните
подходи за ограничаване на сивите практики
в бранша, всеки втори от работодателите (50,8%) е на мнение, че ограничаването на сивия сектор в ИТ е възможно, но то трябва да става с помощта на добре прецизирани превантивни мерки. За строги санкции срещу нарушителите се изказват едва 16,8% от работодателите в бранша. Една трета от работещите в ИТ сектора пък настояват за баланс между превантивните мерки и контрола и санкциите за нарушителите.
39,8% от работодателите от бранша изразяват категоричната си убеденост, че най-ефективният лост, чрез който държавата би могла да регулира процесите по генериране на сиви практики в икономиката, е облекчаването на режимите за лицензиране, сертифициране и регулиране на дейността на икономическите субекти. Причината за това твърдение е, че колкото повече са регулациите, толкова по-голяма е вероятността бизнесът да потърси начини за тяхното избягване. Икономически целесъобразното поведение има върховенство в работата на предприемача, затова от държавата се очаква да прояви разбиране към потребностите на българския бизнес и чрез пакет от законодателни промени да създаде предпоставки за изваждане на сивите работодатели на светло, заключават от АИКБ.
|
|
|
| Сивите практики в ИТ - акценти: |
|
> 35,7% от работодателите от ИТ бранша възприемат сивата икономика като необходимият социално икономически компромис и като напълно нормално явление
> 46,9% от работодателите заявяват, че сивите практики са очевидно нарушение на законодателството, но правят уговорката, че тези нарушения са допустими в условия на криза. В същото време, 43,9% от работодателите са на мнение, че на сивата икономика на бива да се гледа като спасителен пояс за оцеляване в условия на криза
> 37,7% от работодателите посочват, че даването на пари в пликче (нерегламетираните плащания) са очевидно нарушение
> 56,2% от работодателите от бранша смятат, че един от общите пороци на българския предприемач е склонността му да прикрива реалните си обороти
> 95,9% са на мнение, че сивата икономика ощетява изрядните работодатели, а 91.8% считат, че сивите практики са рай за нечестните и некоректните работодатели. 94,9% са убедени, че сивата икономика удря по удря по джоба на всички. 83,6% от работодателите от бранша са категорични, че сивите фирми вредят предимно на работодателите, които работят изцяло на светло
> 83,7% от работодателите от бранша са единодушни, че нееднаквата строгост на закона към нарушителите на законодателството е сред главните причини за наличието на сив сектор в страната. 42,8% зявяват, че че работата в сивия сектор е най-бързият начин за печалба, рискът е малък и заслужава да се поеме
> 61,3% от работодателите от бранша смятат, че неплащането на социални и здравни осигуровки става в еднаква степен по вина и на двете страни –работодатели и работници
|
|
| Характеристика на българския ИТ бранш: |
|
• 92,9% от фирмите в областта на ИТ са български
• 4% от фирмите в бранша са с над 51% държавно участие
• 86% от фирмите са ситуирани в София, а останалите 14% работят в по-големите областни градове
• Преобладават малките фирми с наети между 11 и 50 лица (50,1%), значителен е делът (38,7%) и на малките фирми, в които персоналът е до 10 лица
• С най-големи пазарни дялове са фирмите, чиято основна дейност е производството на компютърно оборудване и търговия (42,8%), следвани от фирмите, предоставящи информационни и сервизни услуги (34,7%) и фирмите, които разработват софтуер (30,7%)
• 57,1% от фирмите работят само с български партньори, 18,4% - работят еднакво добре и с български, и с чуждестранни партньори, а само с чуждестранни партньори работят 8,2% от фирмите в бранша
|
|
| Най-ново от анализи |
|
|
|
|
