|
|
|
| Тодор Ялъмов, снимка: InfoWeek |
|
Съществуващите в България широколентови интернет мрежи да бъдат картографирани, а доставката на широколентов интернет да се легализира са част от препоръките, изложени от фондация „Приложни изследвания и комуникации” на кръгла маса, организирана от представителството на ЕК е нас миналата седмица. На форума е обсъдено формирането на общоевропейската политика в областта на широколентовия достъп до интернет, както и националните специфики на предоставянето на такъв достъп, които трябва да бъдат взети под внимание от ЕК.
Според Фондацията статистическите показатели, използвани при формулирането на политиките на ЕС, включително настоящия „Цифров дневен ред”, вземат предвид технологичното развитие преди всичко на старите страни-членки (ЕС-15). Затова и специфичните особености на новите страни-членки се подценяват.
Особеностите в старите и новите страни-членки на ЕС
„В старите страни-членки проблемите на широколентовия интернет са повече въпрос на липса на предлагане, а не толкова на липса на търсене, докато при нас няма проблем с предлагането, а евентуално с търсенето (за да имаме по-ниски нива на ползване на интернет)”, коментира за InfoWeek Тодор Ялъмов, ИТ координатор във фондация „Приложни изследвания и комуникации”. Според него това различие предопределя и много различни
политически реакции в Европа (където подменят старите телефонни кабели с оптика) и България (където трябва да се обърне внимание на услугите и съдържанието, както и на „качеството” на съществуващите връзки). Наред с това, съществуват множество проблеми на измерването на потреблението на широколентов интернет (технология, извадки и т.н.), както и структурни различия с другите страни. „Много имигранти в активна възраст ползват интернет и в другите страни, и като се върнат, което дори води до сезонност в потреблението на интернет в някои райони и населени места”, дава пример Тодор Ялъмов. Застаряващото население и малцинствата (ромите) са друг структурен проблем, в който е необходимо да се вглеждаме при съставянето на политиките за широколентов интернет.
Технологичните различия
В България, Румъния и Литва предоставянето на фиксирани линии за широколентов интернет е много по-силно базирано на оптични технологии, отколкото в ЕС-15. Заедно с това, LAN технологиите доскоро се изключвани от официалната статистика на ЕС от дефиницията за високоскоростен широколентов интернет (“Progress Report on the Single European Electronic Communications Market”, 2007). Те обаче са широко предлагани в България и осигуряват достъп до интернет с висока скорост. Според доклада „е-България” на Фондацията през 2006 г. 25,8 процента от докаминствата с интернет са ползвали LAN, 36,9 на сто – мрежа на кабелна телевизия, а само 4,2 на сто – ADSL линии. Тази тенденция е нетипична за старите страни-членки, където достъпът до широколентов интернет се основава преди всичко на медни телефонни кабели и кабелна телевизия.
Подценяването на технологичното развитие, което не е характерно за старите страни-членки, се дължи според Фондацията и на факта, че различни практики от пазара на интернет у нас от почти десетилетие попадат в сивия сектор на икономиката. (1/7 от доставчиците на широколентов интернет оперират, без да са регистрирани съгласно законовите изисквания, а в много случаи регистрирани доставчици оперират извън географския обхват на съответните лицензи)
Според данни на НСИ/Евростат през 2009 г. 68% от предприятията са имали достъп до широколентов интернет. При това обаче не се измерва скоростта, а използваната технология. Това означава, че 14 процента от предприятията ползват dial-up или ISDN, което не изглежда реалистично от гледна точка на вид технология и цена.
И така, съвременното технологично развитие у нас е базирано основно на технологиите FTTx и LAN. В резултат на това България и Португалия се нареждат на първо място според дела на широколентовите линии, предлагащи достъп със скорост над 10Mb – и двете страни имат малко повече от 60% при средно 23 процента за ЕС-27.
Според проведеното през първата половина изследване на фондация „Приложни изследвания и комуникации” 91,5 процента от населението на България живее в населено място, в което съществува поне един доставчик на широколентов интернет (със скорост над 1Mbps и цена на достъп до 30 лв.). От гледна точка на населените места, в 42 на сто от тях има поне един доставчик, като в тях са включени всички градове в страната.
Фрагментацията на българския пазар
Българският пазар, подобно на този на Чехия и Литва, е изключително фрагментиран според последните изследвания на ЕК. Повече от 700 доставчика на широколентов интернет съществуват у нас по данни на Фондацията. Това води до увеличение на конкуренцията, което, от своя страна, обяснява ниските цени у нас за предоставяне на фиксирани широколентови линии. Според изследването за цените на широколентовия интернет достъп на Ван Дийк от началото на 2010 г., поръчано от ЕК, цените в България за интернет достъп (непакетна услуга) за скорости между 144 kbps и 20+ Mbps са в границите между 15 и 24 евро, изчислени в паритетна покупателна способност, или между 7 и 11 евро в абсолютни стойности.
Диахрония на публичните и частни инвестиции в широколентов интернет у нас
В продължение на около 5 години след 1997 г. масовите публични интернет-кафета и клубове осигуряваха широколентов достъп на изключително ниски цени, но не се признаваха за публични точки за интернет достъп, тъй като представляваха частни бизнес предприятия. Това пише в policy brief „Широколентов достъп до интернет – към политики, основани на местните условия” Тодор Галев, старши анализатор във фондация „Приложни изследвания и комуникации”. Като част от приоритетите на ЕС, през 2004 г. България стартира мащабен проект за изграждане на мрежа от 109 телецентъра с публична собственост, които трябваше да предлагат развитие на ИТ уменията на гражданите. В началото на 2010 г. обаче проектът е прекратен поради неефктивност и лошо управление. „По-доброто управление на публичните средства, изразходвани за подпомагане навлизането на широколентов интернет, включително чрез „учене от грешките” е изключително важно, особено в условията на икономическа криза”, подчертава се в документа.
В момента публичните инвестиции в широколентов интернет се правят в области, в които частните бизнес предприятия се въздържат да инвестират, и затова с публични средства се цели постигане устойчивост на резултатите. Проектът на България за нова широколентова структура предвижда за изграждането є един-единствен изпълнител (МТИТС), което е предпоставка за неефективно използване на публичните средства. Във връзка с това Фондацията препоръчва изграждането на нова инфраструктура да се основава на изискванията за отвореност и неутралност на интернет достъпа, включително чрез създаване на условия за конвергенция и оперативна съвместимост на технологиите.
|
|
|
|
