|
|
|
|
| Йордан Йорданов, снимка: InfoWeek |
Йордан Йорданов е изпълнителен директор на Контракс. С него разговаряме за състоянието на е-здравеопазването на Балканския полуостров, развитието му (или липсата на такова) в България, както и за последните начинания на компанията.
Г-н Йорданов, този месец Контракс подписа договор за доставка на информационна техника за нуждите на македонската здравна информационна система. Какви конкретно са задълженията на компанията по този договор?
Контракс има задължението да достави във всички болници в Македония компютърна техника, състояща се от 1695 десктоп машини и 10 ноутбука, както и 200 принтера със системен софтуер. Те трябва да бъдат инсталирани и готови за експлоатация. Същевременно с това, ние възнамеряваме да предоставим и други програмни продукти от фамилията „Хипократ” в десктопите, които могат да бъдат ползвани и впоследствие интегрирани с информационната система на Министерството на здравеопазването.
Каква беше конкуренцията за спечелването на обществената поръчка? С какво привлякохте интереса на македонското правителство?
Както обикновено в нашия бранш, конкуренцията бе голяма. Имаше 11-12 фирми – местни индивидуални участници и консорциуми, както и от региона (Румъния, Сърбия). Ние спечелихме с най-ниската цена, но разбира се, имаше и изисквания, на които отговорихме – финансови показатели, показатели за рентабилност на фирмата, за референции в тази област.
Кога трябва да бъде приключен договорът?
Договорът трябва да бъде изпълнен за 12 седмици. Предвиждат се още четири седмици за контрол и тестване на място.
По принцип участваме в разработката на цялостната информационна система на Министерството на здравеопазването в партньорство с други фирми.
Нашата роля е в сферата на болничните информационни системи - там, където имаме опит, разработки и успешни приложения в България - както и на интеграцията на отделните модули на системата, работещи при изпълнителите на медицински услуги, към централната част.
Тук е добре да се отбележи, че предвидената архитектура на тази информационна система е доста модерен. Предполагам, че в много кратко време Македония ще има комплексна, действаща система, която ще интегрира всички работещи системи в доболничната, болничната помощ и другите изпълнители на медицински услуги.
В Македония наистина има стратегия, утвърден модел, взети са и необходимите организационни мерки, за да могат тези системи да ползват необходимите стандартизирани данни, изискващи се при създаването на една информационна система. Там са разработени редица регистри и номенклатури, които са утвърдени и се ползват от всички производители на софтуерни решения. Утвърдени са и интерфейсите и начините на действие на отделните подсистеми.
А като цяло, как се развива електронното здравеопазване на Балканите според Вашите наблюдения?
На Балканския полуостров нещата са много различни, тъй като държавите са на много различен стадий на развитие. Страните, в които ние работим, се намират преди всичко в Западните Балкани – бившите югославски републики и Албания. Най-вече имаме впечатления от Македония, Босна и Херцеговина и Косово. При тях електронното здравеопазване тепърва се развива, но прави впечатление, че те имат съвсем ясна концепция и ако действително запазят визията си (и не започват отначало), бързо могат да осъществят много добри проекти. Македония в това отношение е най-напред – там има цялостна визия. Заемът от Световната банка, подобен на получения от България преди десетина години, обслужва цялостната реформа в здравеопазването – административна и технологична.
В Босна и Херцеговина са избрали подобен път на развитие – правят пилотни проекти в отделните региони и при успешно внедряване в определен регион проектът се разширява и до другите. Това изискват отделните автономни региони на Босна и Херцеговина.
В Косово е-здравеопазването е малко по-назад, тъй като това е най-новата държава в региона. Но там има доста ентусиазъм за създаване на нова модерна администрация и да се използват ИТ в управлението на страната като цяло. Финансирането идва от външни донори като Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие, американски и японски фондове. Предполагам, че не по-късно от година и там ще започнат да работят за е-здравеопазване.
В Албания е-здравеопазването се развива много бързо. При тях организацията на здравеопазването на цялата територията е проблемно, защото инфраструктурата е по-слабо развита. При все това там е най-динамично развитието, вече имат концепция и изградени отделни системи.
А Контракс какви проекти е осъществила там?
В Албания не сме работили в сферата на е-здравеопазването, а в образованието, което е по-напред по отношение на компютризацията. Там имаме реализирани проекти също по линия на Световната банка. В момента там се развиват проекти, свързани с цифровия кадастър, въобще с инфраструктурата.
Планирате ли да се разширите и в други държави?
Да, по принцип това е част от нашата политика за регионално присъствие. В Македония миналата година регистрирахме местна фирма, а тази година най-вероятно ще регистрираме още две фирми в други държави в региона – сигурно това ще бъдат Косово и Албания, но може да решим и в друга страна. В момента правим проучване на пазара.
Не е достатъчно само да имаш добри референции, нужно е да имаш и местно представителство.
Какви са основните проблеми на електронното здравеопазване у нас в момента?
Един от проблемите в електронното здравеопазване произхожда от проблемите в публичния сектор и публичните разходи. Финансирането на системата е голям проблем. Така че за е-здравеопазването аз не съм много оптимистично настроен. Според нас, информатиците, а и не само, е-здравеопазването би решило голяма част от проблемите с управлението на бюджетните средства. Когато няма средства, единственият начин би бил публично-частното партньорство, ако държавата наистина има визия и желание. От информационна гледна точка проблем е липсата на много публични регистри (на медицинските сестри и дори на лекарите), на редица номенклатури, свързани с медицински продукти и консумативи (за търговски наименования на лекарствените средства). Например, хирургическите конци няма как да се обхванат и разграничат от информационната система, защото няма номенклатура. А разликата в цените на източните, европейските и американските продукти е огромна. За болничните информационни системи хората на място са принудени да създават вътрешноведомствени номенклатури.
Следователно, проблемите все пак са и въпрос на воля?
Човек дори да има воля, той трябва да има концепция. Нужно е и разбирателство между различните институции. Стратегии в здравеопазването се правят почти от всяко правителство, но не се реализират докрай, защото липсва именно тази междуведомствена политика за прилагането на системи, касаещи както публично-административни субекти, така и граждани. Ако националната система не е дългосрочно планирана и регламентирана, то ще се получава пак пилотен проект. Но аз мисля, че вече няма нужда от пилотни проекти. По отношение на технологиите всичко е ясно, няма какво да се експериментира – може да се види, че работи, където е направено.
И във връзка с проблемите, какво стана с проекта за електронна здравна карта?
С електронната здравна карта нищо не е станало. Има някакви идеи и намерения, но нищо конкретно не се е случило. Електронната здравна карта би могла много лесно да бъде обект на публично-частно партньорство, защото не е трудно да се разработи, а финансирането й може да бъде от самото й издаване, каквато е процедурата с личните документи.
Какви проекти в държавната администрация предстои да реализирате у нас?
В държавната администрация няма много проекти. Повечето са свързани с оперативни програми на общинско ниво. В момента се изгражда голяма система, свързана с издаването на шенгенски визи. В проекта ние участваме по различни лотове – например, доставка на техника по консулските служби в цял свят (консулствата, в които ще се издават шенгенските визи, са 30). Участваме и тук в централните системи с доставка на софтуер за биометрични данни, системен софтуер. За съжаление, там също има голямо изоставане. Правят се усилия да се преодолее забавянето, но проблемът за технологичните фирми е, че винаги за тях остава най-малко време. Накрая неща, които се правят за една година, трябва да се направят за един месец.
Как оценявате настоящия бизнес климат в България?
Бизнес климатът в България не е добър. Все още не сме се отлепили от дъното на кризата. От друга страна, след всяка криза идва дълъг период на оздравяване, на икономическа пасивност и преосмисляне дейностите на оцелелите пазарни субекти. Наблюдава се оживление в експортноориентираните производствени предприятия в България. Те първи попаднаха в кризата и първи ще излязат от нея. Но структурата на българската икономика не е ориентирана към износа в основния си обем, за да може да се отрази на общото положение. Това ни кара да търсим и други възможности, тъй като ресурсите трябва да се оползотворяват – те не могат да чакат. Не можем да заспим зимен сън, трябва да работим.
|
|
|
