Доц. д-р Галина Чакалова е началник "Клиника по гинекология" в Националната онкологична болница, София. С нея разговаряме за проблемите на електронното здравеопазване в България.
Д-р Чакалова, как оценявате състоянието на ИТ в здравеопазването у нас?
ИТ в българското здравеопазване са съвсем в началото на своето развитие. Бих казала дори, че засега ние реално нямаме въведени истински информационни технологии в този сектор. Реално нямаме и не ползване електронни досиета. Лекарят няма информация за пациента - от какво е боледувал, как е лекуван, която да ползва във връзка с лечението на този пациент. Ние нямаме никаква възможност да влезем в информационната система на друго лечебно заведение и да разбрем как и с какво е бил лекуван пациентът в това заведение. Тоест продължаваме да разчитаме на един хартиен носител, наречен епикриза.
Според мен използването на ИТ в здравеопазването означава включване на всички болнични заведения в страната в единна система и всеки един лекар във всеки един момент да може да влезе в тази система, да получи достъп до електронното досие на пациента и по този начин да разполага с информация за всичко, което е правено във връзка с лечението на този пациент. Такава възможност обаче нямаме. В момента в България в някои лечебни заведения има електронна система, която се ползва само в конкретната болница.
Как според Вас може да се реши този проблем?
Не виждам как ще се реализира връзката между системите на отделните болници. Първо, защото у нас в момента има около 3 сериозни фирми, които се занимават с въвеждането на тези информационни системи, и второ, доколкото ми е известно отделните системи са изградени на различен технологичен принцип. Така че, дори и в един момент всички тези системи да се свържат, съмнително е, че връзката и комуникацията между тях ще заработи. С голяма вероятност след това може да възникне проблем как да бъдат адаптирани системите на всяка една болница, за да се реализира връзката им.
Къде е мястото на държавата в този процес? Има ли конкретна държавна политика?
В момента всяка болница решава за себе си какви да са изискванията на системата, която ще изгражда, и с коя фирма изпълнител да подпише договор. Би трябвало основните стандарти да са уточнени и общи за всички болници, но доколко това е направено, аз не мога да коментирам. Доколкото разбирам, това не е проблем на държавата в момента. Сега действащият принцип е всяка болница да решава своя проблем, като информационните системи се използват главно за по-бърза и по-точна обработка на данните на самата болница, за връзкамежду звената вътре в болницата.
При това трябва да се отбележи, че в момента не са много болниците, които имат своя собствена информационна система. Дори водещи болници в София все още не разполагат с такава или пък тепърва планират да въвеждат.
В Националната онкологична болница имаме въведена информационна система, която работи от половин година, но тя обслужва само нашата болница.
Какво включва системата?
Всичко – въвеждане на паспортните и други данни за пациента при постъпването му, неговата диагноза, назначаване на всички видове изследвания, които се въвеждат от лекаря в консултативния кабинет и се появяват директно в лабораторията, а след извършването им лекарят може да види в системата резултата. Същото се отнася и за рентгеновите изследвания - в момента получаваме разпечатка на описанието от изследването, а до 1 месец ще заработи и възможността на монитора на компютъра да се види и самото рентгеново изображение. Всичко останало – назначаване на лекарства, връзка с аптеката и др., се извършва отново през системата. Така във всеки един момент може да се каже за даден пациент какви изследвания са направени, какви са резултатите, какво лечение се провежда, какви са дозите и т.н. Така реално ние облекчаваме своята работа, но когато дойде моментът пациентът да бъде изписан, оформяме на хартия епикризата му, в която поради ограничения обем на документа може да бъде спестена - неумишлено, разбира се, част от цялата тази информация за пациента. А в един последващ момент тя може да се окаже важна. Така засега хартиеният носител остава единствената връзка на пациента със следващото лечебно заведение.
В тази връзка как оценявате системата за електронните лични амбулаторни карти, дискутирана у нас?
Именно това е важното, което трябва да се постигне, но според мен в близките 5 години едва ли ще се случи. Причината е, че това е свързано преди всичко с пари и не е ясно кой трябва да поеме тези разходи.
На какво се дължат според Вас проблемите на ИТ в здравеопазването – липса на визия, на воля или на средства?
Воля и желание има, но като няма средства, всичко се обезсмисля. Съвсем навременна, дори бих казала – и малко закъсняла, е инициативата за създаване на Закон за електронно здравеопазване. Чест прави на новото правителство, че обръща внимание на един такъв сериозен проблем. Този закон вероятно ще регламентира и финансирането, и ангажиментите на държавата относно ИТ в здравеопазването.
Как стои въпросът с финансирането за ИТ на болниците?
Всяка болница сама за себе си решава каква част от средствата си да отдели за ИТ и дали изобщо да отдели тези суми. Всички болници са на принципа на самофинансирането, а средствата, получавани от държавата, са само по клиничните пътеки. Държа да подчертая, че тези пътеки са недофинансирани. Реално всеки един пациент изразходва повече средства, отколкото плаща Здравната каса. Затова и всички болници са на ниво фалит или пред фалит и успяват да скърпят бюджета чрез някакви кешови плащания или чрез допълнителни услуги.
Така че много от болниците нямат възможност да отделят средства за ИТ и тъй като нямат интерес и най-вече няма законова рамка, която да ги задължи да го направят, това не става. Единственото, за което са задължени болниците, е да работят с информационния продукт на Здравната каса, чрез който се извършват отчетите към Касата. Всичко останало опира до добрата воля на всяка една болница.
За момента ние лекарите по никакъв начин не можем да ползваме за информация или връзка системата за Здравната каса. Надявам се, във времето да бъде разработена една единна система на лекарите, работещи със Здравната каса, и самата Здравна каса, и това реално ще бъде основата за обща информационна система на страната. Не е необходимо да се въвежда някаква друга, нова система.
Имате ли за момента някакви проблеми в работата си със системата на Здравната каса?
Сама по себе си, системата работи добре, нямаме никакви проблеми. Дори лично аз смятам, че работата с тази система ме улеснява, защото тя ми дава допълнителна информация за свършената работа, вместо да си водя лично счетоводство. Но реално с нея не правим нищо освен извършване на отчет.
Навлизането на ИТ ще помогне ли на здравеопазването да функционира повече като бизнес и надявате ли се на партньори от бизнеса?
По цял свят здравеопазването е бизнес, при това печеливш. В България обаче не само, че не е бизнес, а е и далече от това да го наречем печеливш. А докато здравеопазването у нас не се окаже печеливш бизнес, няма как да намерим партньори от бизнеса за въвеждане на ИТ.
