информационни ресурси за бизнеса
физическа защита |  контрол на достъпа |  видеонаблюдение |  информационна сигурност |  пожарогасене |  СОТ |  оръжейни системи
Infoweek
интервю
В България се прави наука на много високо ниво: Част I
От: Ива Иванова
14:26 12-03-2010
доц. Леандър Литов, снимка: InfoWeek
Доц. д-р Леандър Литов е роден през 1955 г. в София. Завършил е специалност физика, специализация атомна и ядрена физика в СУ “Св. Кл. Охридски”. Защитава докторат по експериментална физика на елементарните частици в ОИЯИ – Дубна, през 1990 г. От 1997 г. е хабилитиран преподавател в СУ. От 2007 г. е ръководител на катедра “Атомна физика” на Физическия факултет на Университета.

Доц. Литов е ръководител на научни проекти по изследвания в областта на физиката на елементарните частици , но също така и проекти, насочени към трансфер на знания и методи от естествените науки към т.н. "Life Sciences" (разработване на нова технология за ПЕТ, съвместима с ЯМР и Високопроизводителни пресмятания за симулация на биомолекули за целите на in-silico проектирането на лекарствени средства). Съосновател e на “Националния консорциум за геномика, протеомика и мeдецина” и на “Националния център за суперкомпютърни приложения”.

Доцент Литов, какво място заемат високите технологии в провеждания в момента експеримент в ЦЕРН? Как те помагат в работата на учените?

Всеки път, когато се планират подобни изключително сложни съоръжения, каквито са ускорителят и експерименталните установки,провеждащи измервания на него, се налага разработването на нови технологии за тяхната реализация. Това са технологии, които отиват директно в промишлените предприятия, често пъти се разработват заедно от ЦЕРН и промишлени предприятия. Индустриите произвеждат каквото  е необходимо на нас, но технологията и ноу-хау-то остават при тях. След това те ги използват и произвеждат подобни продукти и за други потребители. Става дума за нови материали, нова електроника и нови компютърни технологии.

Друго страхотно предизвикателство пред технологиите е, че в момента, в който заработят експериментите на LHC, потокът от информация от тях ще е равен на целия световен информационен трафик, т.е. световният трафик се увеличава с коефициент 2. По тази причина се разработват нови компютърни технологии за трансфер на данни, за обработката им и достъпа до тях.

С какво се занимава българската група учени в ЦЕРН?

От България участват две групи в програмата за изследвания на LHC – групата от СУ и групата от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН.

Ние работим по подготовката на един от експериментите, които ще се провеждат на LHC, вече почти двайсет години, и сме в основата на планирането му (как трябва да изглежда детекторът, какви физически изследвания трябва да се провеждат на него). В България и с българско участие беше произведена съществена част от два от основните елементи на CMS(компактния мюонен соленоид – бел. ред.) – абсорбера за адронния калориметър, който тежи над 700 тона, и мюонната система на детектора, която ще регистрира раждащите се при сблъсъка на ускорените протони  мюони. Заедно с италиански колеги сме произвели над 2000 м2 детектори, които вече са инсталирани в експеримента и сега работят успешно. Имаме съществено участие и в разработването на софтуера, който ще служи за обработка на експерименталните данни и получаване на физически резултати, а също така и на програмата за физически изследвания.

Може ли да дадете пример за технологии, които са разработени от ЦЕРН, и сега ще се разпространяват за други потребители?

www е разработена в ЦЕРН за предишното поколение експерименти на стария ускорител, за да могат хората, които са пръснати по цял свят, да имат достъп до данните, получавани от тези експерименти, и да участват в обработката им. На нас обаче wwwвече не ни е достатъчна. За новите експерименти се разработва следващото поколение, което ще я замени – Gridтехнологията. По нея работим изключително сериозно. В България вече има Gridклъстери, част сме от тази световна мрежа и всичко отново тръгна от експериментите в ЦЕРН.

Цялата апаратура, използвана в ЦЕРН, много бързо намира приложение в медицината и биологията. За образна диагностика се използват детектори, които са разработени за ядрената физика и физиката на елементарните частици.

В момента във Физическия факултет работим по проект, по койтодетектори от типа на тези, произведени от нас за експеримента CMS, но вече по-малки, ще бъдат използвани за позитронно-емисионна томография. Надяваме се до юни да имаме първите прототипи на работещи детектори, а към края на годината съвместно с болница Токуда да ги тестваме за съвместна работа с ЯМР.

По какво работи още групата учени от СУ?

Ние участваме още в три други експеримента, които се провеждат на по-малкия ускорител SPS (суперпротонния синхротрон – бел. ред.). Работи се в две направления: изучаване на взаимодействията на адрони и тежки йони и изследване на техните свойства при високи енергии, и изучаване на редки разпади на К-мезони.

Доколко за провеждането на високотехнологичен експеримент е необходимо сформирането на интердисциплинарни екипи?

Без интердисциплинарни екипи не може. Общо взето, в ЦЕРН физиците са малцинство. Един физик експериментатор обикновено води след себе си няколко инженери, химици, техници, с помощта на които се прави изключително сложното оборудване. В ЦЕРН работят огромно количество инженери от разнообразни дисциплини (строителство, електроника и т.н.), ИТ специалисти.

Ще стане ли Европа реална конкуренция на САЩ в привличането на научни кадри?

Европа привлича научни кадри, но, разбира се, в САЩ системата е по-развита. 20% от докторите там (PhD)са американци, а 80% са събрани от цял свят. Европа основно се захранва със свои хора. При нас един човек, докато завърши висше образование, се обучава до 22-23 години, а докторската степен отнема още 3-4, сумарно 26-27 години. Американците обучават средния си кадър и хората, които ще вършат рутинна работа, по 23 години и ги пускат да работят. След това взимат хора, които 23 години ги е обучавал някой друг, и ги обучават три години, за да работят за тях.

Европа започва малко по малко да наваксва, тъй като има много сериозно финансиране. Европейската наука никак не отстъпва на американската, дори в ред направления е по-добра. Това, което куца на Европа, е преходът от фундаментални изследвания и резултати към внедряването им в индустрията.  

С приемането на Лисабонската стратегия се акцентира върху икономиката, базирана на знание. Какво означава това за научните екипи в ЕС?

За да направите икономика на знанието, трябва да имате първо: знание, и второ – хора, които да го прилагат. В ЕС знание има, има и хора. В XXI в. дали една държава ще просперира икономически, не се определя от това, колко е голямо населението й, не се определя от природните й ресурси, а от квалификацията на хората, с които тя разполага.

В „икономиката на знанието” има две страни: индустрията, която иска да развива такава икономика, и хората, които могат да я правят. Нашата индустрия не иска да развива икономика на знанието. Ние имаме много малко предприятия, които развиват високотехнологични производства. Знанието е нещо много скъпо. Предприятията не са склонни да правят сериозни инвестиции в развитието на науката. Поради това единственото решение за България, поне за известно време, е финансиране от страна на държавата. Разбира се, за да има ефективност и възвръщаемост на тези инвестиции, трябва да бъдат преструктурирани и БАН, и университетите.

Имаме 51 университета, това е направо абсурд.

Твърди се, че БАН произвежда 60% от научната продукция на България. Там работят 3638 научни работници. Тъй като хората в университетите са ангажирани с обучение на студенти, те използват само половината от времето си за научни изследвания. Да допуснем, че останалите 40% от науката се прави от около 6000 човека. В България около 10 000 човека се занимават с наука. Един университет има средно между 15 и 30 хил. студенти и около 2 хил. преподаватели. Колко университета можем да имаме в България, ако впрегнем всички хора, които могат да правят наука? Делим 10 хил. на 2 хил. е получаваме пет университета. Нека да са 7-8. И ние знаем много добре кои са те, всичко останало е фалшиво.  

Какво е мястото на българския учен в обществото? Оценява ли се работата на учените у нас?

През последните 20 години се водеше политика на унищожаване на науката, тя беше обезкървена, тъй като не бяха създадени условия за работа на младите хора и те напуснаха страната. Това, с което ние разполагаме, за съжаление, е доста застарял научен потенциал. Поради системен недостиг на финансиране на науката в България оцеляха тези групи, които имаха добро международно сътрудничество. В резултат това, което е живо от българската наука, е на добро ниво, с добри международни контакти, и се развива някакси въпреки всичко.

България захранва Европа по същия начин, по който Европа захранва Америка – обучава човек 23 години, след което този човек отива в друга европейска държава, където получава магистърска или докторска степен и остава да работи там.

Какви са лостовете за заделяне на повече средства за наука у нас?

Политическа воля. Финландия и Ирландия влагат почти 3 процента от БВП в наука и високи технологии.

Прави ли се голяма наука у нас?

В България се прави наука на изключително високо ниво. Разбира се, както навсякъде – има силни направления и хората, които работят в тях, са на световно ниво, и има масова сивота, която имитира, че прави нещо. 

Част II тук

Присъедини се и сподели: Facebook Twitter RSS Изпрати
Най-нови от интервю
Очаквайте нови устройства с Bay Trail през Q4 на 2013 г.
10:15 14-10-2013
Богдан Джорджеску от Intel пред InfoWeek
Интернет на нещата е голяма възможност за България
11:28 15-04-2013
Бернд Хайнрихс пред InfoWeek
До 92% от всички пробиви са в софтуерните приложения
10:42 18-03-2013
Димитър Цветков и Борис Накев пред InfoWeek
  Най-четено от интервю
11:28 15-04-2013 Интернет на нещата е голяма възможност за България
10:42 18-03-2013 До 92% от всички пробиви са в софтуерните приложения
11:49 26-04-2010 Желаем да бъдем доверен съветник на българския бизнес
11:10 29-10-2012 Широколентовият достъп e основен инструмент за развитие
10:15 14-10-2013 Очаквайте нови устройства с Bay Trail през Q4 на 2013 г.